Пътят към „забъркването“

Интеръсът ми към създаването на емулсии се зароди през 2012 докато следвах медицина в Любек, Германия. Когато започнах стажа си в отделението по дерматология на университетската клиника, още първия ден ми беше връчена една малка книжка, сборник на всички официални рецептури за емулсии (кремове, мехлеми, тинктури...) в дерматологията, която не трябвало да вадя от джоба на престилката си. Беше достатъчно да се обадиш в болничната аптека, да продиктуваш номера на рецептата и те я приготвяха за съответния пациент. Нищо необичайно. Докато не се преместих в поликлиниката. Паднах се в кабинета на една от най-добрите лекарки сред специалистите в отделението, не само от професионална, но и от човешка гледна точка. Тя не поставяше пациентите в „чекмеджета“ според диагнозата, не разглеждаше и не решаваше „случаи“. Независимо от еднаквите или сходни диагнози, към проблемът и нуждите на всеки пациент се подхождаше индивидуално. Вземаше под внимание и най-малките детайли от анамнезата (историята на заболяването), като рядко изписваше готови мехлеми. Обаждаше се в аптеката и не просто диктуваше номер на рецептура, а започваше да диктува отделните компоненти и техните количества, според индивидуланите потребности на кожата. Спореше с аптекарите, търсеше алтернативи и начини, а понякога дори се пазареше и за цената. В началото бях като в центрофуга – в рамките на 10-15 минути трябваше да изслушвам, преглеждам, документирам, мисля, назначавам терапия, обяснявам. И докато с облекчение затварях папката, вече влизаше следващият и всичко започваше от начало. След само 8 часа работа имах чувството, че товарният влак е минал през мен. Трябваше ми известно време да разбера, че истински ценните уроци си имат своята цена. Научих се да виждам разликите в еднаквостта, да мисля и търся лечение „по мярка“ и че старият, утъпканият път, не винаги е най-лесният и най-бързият до целта. Често пътят към облекчението при кожните проблеми е много по-лесен (и достъпен), отколкото си представяме.

Получих много препоръки от нея как да съчетавам смислено компонентите, не само в лечебните мехлеми, но и в медицинската козметика. Записвах всичко в една тетрадка и започнах да експериментирам. Имах няколко „тайни“ съставки, включително и натурални масла, които почти винаги успяваха.

В същото време все не успявах да намеря подходяща грижа за проблемната кожа на лицето си. Знаех какво трябва да направя, но дълго време просто сменях крем след крем. И аз, като повечето хора, исках да ми е лесно. Последният беше един „чуден“ овлажняващ крем на американска козметична компания, която не разпространява продуктите си в търговската мрежа. Това е начин да избегнеш евентуални регулации на европейския пазар, както и тестове и критика. Само обучени представители могат да те снабдят с техните продукти. На една такава представителка попаднах случайно. Показа ми тестери, наговори куп суперлативи за фирмата и за „oil free“ продуктите. Това ѝ е работата. Списък със съставките не можа да ми покаже, тъй като той бил на картонената кутийка, която тя по принцип, случайно или не, не носи. Но ме увери, че няма нищо „лошо“, а и можеш да върнеш продукта, ако не ти хареса или понесе добре. Не вярвах вече в чудеса, но поръчах от любопитство. Когато пристигна, четях съдържанието и не вярвах на очите си – минерални масла, силикон, найлон и парабени... Избягвам да изпадам в крайности, но в случая беше по-добре да си вържа една найлонова торбичка на лицето, с изрязани дупки за очите и устата, отколкото да си намажа „това“ на лицето. Но го направих. Исках да разбера за колко време ще изсуши кожата ми. Около 14 дни го ползвах и кожата ми имаше приличен вид. След това спрях и маската падна. След 2 дни видях „чудото“. Лицето ми заприлича на бутер-баничка, цялото се лющеше. Не ми беше за първи път, но тогава реших, че ще е за последен (освен ако не си правя химичен пилинг). Запазих и крема. За скъп спомен и пример как не трябва да изглежда състава на един пълноценен козметичен продукт.

Започнах да търся алтернативи – натурална козметика от дрогерията, домашна козметика от хора с познания в областта. Честно казано, когато знаеш какво точно търсиш, е много по-трудно да го намериш. Аз не можах да го намеря. И така се „принудих“ да направя това, което отлагах толкова време – започнах да създавам козметика. Моят приятел (и заклет ползвател на околоочен крем:), Васил, отдавна ме подстрекаваше. Последният тласък дойде от моята най-добра приятелка – Дивна.

И се започна голямото мазане... Първоначално продуктите бяха тествани на тесен кръг от хора (не на животни:), но пък най-близките. Рецептите биваха променяни, докато не се постигна желания резултат. Козметиката успешно издържа и втората тестова фаза върху по-широк кръг от смели доброволци.

За себе си мога да кажа, че това е най-доброто, което съм правила за кожата си досега. И тя вече ми се отблагодарява. Но по-голямото удовлетворение идва от факта, че са без съмнителни съставки с неизяснени и доказано вредни последствия за организма. По-добре късно, отколкото прекалено късно.