Тъмната страна на парфюма

 

Те са навсякъде – в препарата за пране, в омекотителя, във верото, в ароматните свещи, в ароматизаторите за въздух, в козметиката. Парфюмите. Свикнали сме да свързваме миризмата на парфюм с чистота. Но какво се крие зад понятията „Fragrance“, „Parfume“ и „Aroma“? Надали някой вярва, че са цветята от градината на леля Мария. Или пък лавандулата от френския Прованс. Или още по-малко морският бриз, „заключен“ в ароматизатора за тоалетна. Това са хиляди синтетични химични съединения, чийто имена обикновеният потребител няма как да узнае, тъй като по закон парфюмът е фирмена тайна и призводителите не са длъжни да обявяват състава им. Но парфюмите съдържат дълъг списък с опасни и токсични съставки, много от които с неизяснени последствия за организма. Тук ще се спра на три, които присъстват в почти всеки парфюм или ароматизатор и доказано ни вредят.

1. Мускус

Една изключително проблемна съставка в парфюмите е мускусът (естествен или синтетичен). Мускусът е секрет от жлеза на мъжкия мускусен елен, който служи за привличане на женските. Заради този секрет, години наред елените са били убивани. Но тъй като вече видът им е застрашен от изчезване, а и внасянето на естествен мускус в ЕС е забранено, днес европейската парфюмерийна индустрия използва почти изцяло синтетично произведени мускусни съединения. Те се произвеждат относително лесно и евтино.
Изкуствените мускусни вещества са част от много парфюми, прахове за пране, освежители за въздух и козметика, защото мускусът е така нареченият фиксатор – засилва аромата и удължава неговата трайност.

 

Мускусните съединения неизбежно попадат в отпадъчните води по време на употреба. Те са слабо биоразградими и достигат до реките почти непроменени, където влияят и на здравето на водните обитатели. Много често те се връщат при нас с питейната вода, тъй като пречиствателните станции не са в състояние да ги филтрират.

 

Синтетичните мускусни аромати доказано преминават в тялото и се натрупват в мастната тъкан. Те могат да бъдат открити в кръвта, както и в кърмата. Отделни съединения могат да провокират алергични реакции и са невротоксични. По-голямата опасност идва от факта, че тези синтетични вещества са канцерогенни, причиняват генетични увреждания и имат ксеноестрогенни ефекти (хормоноподобната активност), свързани с безплодие, рак на гърдата, рак на шийката на матката и рак на тестисите. В допълнение, те могат да увеличат вредните ефекти от други токсини.

 

Изясняването на някои негативни последствия за организма накара Европейската комисия да забрани доказано канцерогенните съединения на мускуса, но тези с хормоноподобни ефекти засега остават просто „под наблюдение“. За много от синтетичните мускусни съединения дори все още няма оценка на дългосрочната токсичност при хората.

 

Чудите се дали продуктите, които ползвате, съдържат синетичен мускус? Най-вероятно. Тест на "Грийнпийс" разкрива наличието им във всички 36 проби на парфюми и тоалетни води.

 

2. Фталати

 

Заради негативното им влияние върху здравето, фталатите са горещо дискутирани химични съединения от години. Tези пластификатори (омекотители на пластмаса) са навсякъде около нас. Годишно в световен мащаб се произвеждат няколко милиона тона. Повече от 90% от произведеното количество се добавя към поливинилхлорида (PVC) като омекотител. Присъстват и в почти всички пластмасови покрития и изделия – опаковки за храни (включително и бутилките за вода), медикаменти, играчки, текстил. Тъй като фталатите не са химически свързани с пластмасата, те лесно могат да се отделят, след което ние ги вдишваме или поглъщаме с храната. Te са част и от множество парфюми и ароматизатори. Използват и за денатурация на алкохола, който се използва в козметиката (Alcohol Denat.). След нанасяне на продукта, алкохолът се изпарява, но те остават в кожата.

 

Доказано е, че тези химични съединения преминават в кръвта и кърмата. Отделните фталати имат различни ефекти върху човешкото здраве – влияят на хормоналната ни система, водят до ендокринни и ракови заболявания. Много от фталатите увреждат мъжката репродуктивна система (тестисите, качеството на спермата). Учените предполагат и връзка с повишената честота на затлъстяване, инсулиновата резистентност и преждевременното настъпване на пубертета при момичетата. Не може да се изключат и свързани с фталатите увреждания на черния дроб, нервната и имунната система.

 

Най-застрашени и най-уязвими са децата. Дори и неродените. Почти няма човек без циркулиращи фталати в кръвта. Едно проучване, публикувано в списание „Environmental Health Perspectives“, показва, че най-високите нива са открити при жени в детеродна възраст. Тази група от хора използва и най-много козметика. Учени от немския изследователски център „Околна среда“ публикуваха наскоро в „Journal of Allergy and Clinical Immunology“ обезпокоителни резултати от проведено съвместно с „Немския център за изследване на рака“ изследване. То доказва, че децата на майки с висока концентрация на фталати в кръвта по време на бременност и кърмене, са изложени на по-голям риск от развитие на алергична астма. Фталатите изключват регулаторните гени на имунната система, като последствията от това се предават и на следващото поколение. Любознателните  може да прочете повече за изследването на немски или английски език.

 

Фталатите оказват негативното влияние и върху развитието и теглото на плода. Това доказва друго проучване, публикувано в реномираното списание за наука "Nature". Статията на английски език може да прочетете тук. 

 

Aмериканско проучване сред ученици доказва, че децата, чиито майки са имали високи нива на фталати в тялото си по време на бременността, имат коефициент на интелигентност средно с 6 точки по-нисък в сравнение с децата на майки с ниски нива на пластификатори, използвани предимно в пластмасови опаковки и козметика.

 

3. Алдехид

 

Алдехидът, подобно на формалдехида, е едно високо канцерогенно вещество. Някои съединения (като Cinnamal) притежават и висок алергенен потенциал. Освен в парфюмите и козметиката, се използва и в лаковете за нокти и коса.

 

Сега логично следва въпросът: как да се опазим? Не можем да ги избегнем напълно. Но и в този случай важат думите на Парацелз: „дозата сама прави отровата“, тъй като има ясна връзка между честотата на използване на аромати и концентрацията на споменатите съединения в кръвта. Затова би било разумно, съзнателно да избягваме синтетичните аромати и най-вече да ги спестим на децата, когато и където е възможно. Не е лесно да се постигне, но е важно да се започне с промяна на някои навици:

• Парфюми – ако ползвате парфюм, не го пръскайте директно върху кожата, а върху дрехата или дължините на косата. Ако сте бременна или кърмите, е препоръчително да ограничите до минимум изкуствените аромати, включително и парфюма – бебето е в постoянен контакт с Вас чрез кожата, дрехите, кърмата. Не пръскайте парфюм на закрито или поне не в помещение, в което спите или се намират деца.

• Козметика – ползвайте натурална козметика и такава без парфюм („Fragrance“, „Parfume“ и „Aroma“) и денатуриран алкохол (Alcohol Denat.). Това важи и за детската козметика, включително и мокрите кърпи. За предпочитане са „sensitive“ вариантите, които обикновено са без ароматизатори и алкохол.

• Препарати за пране – обикновено препаратите за пране на дрехи съдържат прекалено много ароматизатори. На тях се оповава и рекламата. Но чистата дреха, не е парфюмираната. Съществуват алтернативи без парфюм, оцветители и консерванти. Това обикновено са „бебешките“ прахове и са по-добрата алтернатива, особено за дрехите на децата. Мнозина от нас използват и омекотител за дрехи, който е концентрат от „ароматни“ алергени. Голяма част от тях остава в дрехите и ежедневно са в контакт с кожата ни. Замислете се дали наистина имате нужда от омекотител, Вие и особено децата.

• Препарати за миене и чистене – бъдете пестеливи с употребата им и винаги отваряйте широко вратите и прозорците, за да не се налага да вдишвате концентрираните им изпарения. Ако имате желание, може да потърсите и натурални алтернативи.

• Ароматизатори за въздух – те са навсякъде – борчета, шишарки, гелове, аерозоли, автоматични пръскалки (тези, които са скрити в някой горен ъгъл на стаята и от време на време, съскайки, ароматизират нечия глава с облак от токсични химикали). Но има ли нужда?! Освен че оказват споменатите горе вреди върху тялото, те могат да предизвикат и главоболие, световъртеж, гадене, алергични реакции. Такъв е и моят опит. Години наред си мислех, че вестибуларният ми апарат е причината да ми е лошо, когато пътувам в кола. Грешала съм – когато няма ароматизатор в колата, ги нямa и симптомите. Същатата е и ситуацията с ароматните свещи. Но не е нужно да реагирате с непоносимост, за да сте сигурни, че Ви вредят. Факт е, че те не „освежават“, а само прикриват (неприятни) миризми и замърсяват въздуха, който вдишваме. Истинско освежаване се постига с редовно проветряване.

 

Източници:

www.arbeitsmedizin.uni-erlangen.de/forschung/studien/phthalate.shtml

www.umweltbundesamt.at/umweltsituation/schadstoff/pvcweichmacher/

www.greenpeace.org/austria/Global/austria/marktcheck/uploads/media/Kuenstliche_Moschus_Duftstoffe.pdf

www.jacionline.org/article/S0091-6749(17)30570-5/pdf

journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0114003