Разликата между конвенционалната и натуралната козметика

 

Както при повечето неща в живота, така и при козметиката, не е препоръчително да изпадаме в крайности. Не всички синтетични вещества са лоши и не всички натурални са полезни за кожата. Например, има синтетични витамини, овлажняващи съставки, емулгатори на растителна основа, „добри“ алкохоли и т.н., които допринасят значително за хидро-липидния баланс на кожата.

 

От друга страна съществуват натурални масла, особено етерични, и натурални „лоши“ алкохоли, които могат да бъдат доста агресивни към кожата на лицето, особено ако е чувствителна. Дори в сертифицираната натурална козметика се използва прекалено много алкохол. Разликата е, че е растителен и био. Но това няма никакво значение по отношение на изсушаващото му действие върху кожата.

 

За разликата между „добрите“ и „лошите“ алкохоли тук.

 

 

Конвенционалната козметика

 

Как действа съвременната конвенционална козметика?

 

Независимо от марката, миризмата, опаковката и цената, съвременната конвенционална козметика се състои до голяма степен от евтини синтетични масла и помощни химически вещества производни на петрола. Това са минерални масла, парафин, силикон, парабени, синтетични оцветители, аромати и др. Петролните деривати и силикони позволяват създаването на емулсии (кремове, лосиони, флуиди...) с много лека, нелепкава и неомазняваща текстура, които са микробиологично неуязвими, тоест не се развалят бързо. Те са и значително по-евтини и достъпни в масови количества. Всичко това ги прави изключително атрактивни за козметичната индустрия, но не и за здравето на потребителя. Производителите и техните защитници твърдят, че тези вещества не са чак толкова опасни за здравето в количествата, в които ги използват и че част от вредите, които причиняват, са доказани само ин витро или върху животни и не важат за хората. Може би. Но същевременно, когато доказват действието на даден продукт с цел реклама, тествайки го върху изолирани кожни клетки или животни, тогава ефектът важи и за хората. Освен това страничните и вредните ефекти на дадено вещество почти винаги се тестват изолирано и почти никога в комбинация с други вредни съставки, въпреки че всеки един козметичен продукт, който предлагат на пазара, е коктейл от такива.

 

Освен че оставят копринено усещане, минералните масла и силикони образуват върху кожата един повече или по-малко изразен филм, който води до т.нар. оклузивен ефект. Под филма се събира влагата, която нормално се изпарява от кожата в рамките на трансепидермалната загуба на вода. Вследстие на това епидермалните клетки набъбват и правят повърхността гладка, визуално изглаждат малките бръчки и кожата изглежда добре хидратирана и поддържана.

 

Оклузивният ефект невинаги е нежелан. Напротив. Когато естествената бариера на кожата е нарушена, филмът задържа влагата, като така за кратко време сухата кожа е овлажнена. В дългосрочен план недостатъкът е, че този филм пречи на кожата да получава регулиращи импулси отвън, което води до значителен спад в продукцията на естествени овлажнители (Natural Moisturizing Factors, NMF) и мазнини в нея. Задържайки влагата под филма, кожата не отразява нейната загуба и не мобилизира водни резерви в тялото, които да я снабдят с нова порция вода. Без тази обратна връзка остават неактивни и ензимите, които спомагат образуването на естествени овлажнители. Ако дълъг период от време маскираме кожата си с тези вещества, то тя свежда естествените си функции до минимум и често се създава усещането за зависимост от даден продукт – щом спрем да го ползваме и кожата започва да стяга, да се зачервява, да се лющи, сърби. Ето това е нейното истинско състояние под „маската“. Въпреки че целта на козметиката е да помогне на кожата да възобнови и запази хидро-липидния си баланс, а не да го разрушава, на козметичния пазар цари изобилие от „лоша“ козметика.

 

Друг недостатък на минералните масла и силикони е, че за разлика от натуралните, не съдържат физиологични мазнини, които кожата да вгради в бариерния си слой. Липсата на сходност с физиологията на кожата ограничава техните регенеративни ефекти и нарушава метаболитните процеси.

 

Почти всички сме чували за парабени, PEG, минерални масла, етаноламини и пр. За да не отивам твърде надалеч още в самото начало, изреждайки техните вреди за организма, нека който има желание и време да потърси в интернет информация. Има достатъчно страници, повечето на английски или немски език. Но ако потърсите в Google "вредни съставки в козметиката", също бихте се сдобили с достатъчно информация. Имайте предвид, че не е възможно да избегнем всичко вредно веднага. Това е дълъг процес. Важно е обаче да започнем веднага да следим за тях, за да се сенсибилизираме и съумеем да се опазим поне от тези, за които вече знаем, че ни вредят.

 

За любознателните – една интересна статия и един списък с вредни за организма съставки:

 

http://www.dailymail.co.uk/health/article-4376142/The-20-harmful-chemicals-beauty-products.html

 

http://kosmetik-check.com/schadstoffliste/

 

За щастие законът задължава производителите да изписват (почти) пълния списък със съставки, използвайки международните им имена - International Nomenclature Cosmetic Ingredient (INCI). Друг е въпросът, че за да можеш да разбереш от пръв поглед, какво се крие зад химическите формули и обозначения, ти трябва диплома за химик. Но с повече информация, опит и набито око всеки от нас може да започне да различава „добрите“ от „лошите“ съставки. Освен това съставките са подредени в низходящ ред – колкото по-напред е позиционирана една съставка в списъка, толкова по-голям процент от нея е в съдържанието.

 

Същевременно производителите се опитват да ни представят качество, което не съществува, акцентирайки в рекламата върху ценни растителни масла или извлеци в крайно ниска концентрация и съответно без особен положителен ефект.

 

За съжаление, все по-често се опитват да ни заблудят. Тъй като хората вече усилено започнаха да се интересуват повече от състава на продуктите и е известно, че съдържанието на определени съставки е вредно (алкохол, парабени, микропластмаса...), производителите просто ги заменят с други, по-малко популярни, с идентично или сходно действие. Получава се нещо като игра на котка и мишка – докато научните изследвания и законът ги „догонят,“ за да ги забранят в най-добрия случай, те се използват на воля. Но някои козметични концерни, дори не си правят труда да ги заменят. Например, една маска за коса с масло от арган и червена боровинка – с големи букви е изписано „OHNE PARABENE“ (без парабени), а в списъка със съставки четем „Methylparaben“ (снимка по-долу)!

 

Натуралната козметика

 

Как действа натуралната козметика?

 

Начинът на действие на натуралната козметика е напълно различен от този на конвенционалната. Голяма част от растителните масла също имат известен оклузивен ефект. За разлика от синтетичните масла, тук той е краткосрочен, защото ензимите в кожата разграждат натуралните мазнини и вграждат елементи от тях в различни кожни структури.

 

 

Преходът към натурална козметика

 

Свикването на кожата с натуралната козметика понякога може да отнеме 3-4 седмици. Веднага след като премине на натурална козметика, кожата първо губи вода, защото изкуственият филм, който я е покривал, липсва. Едновременно с това ѝ липсват и собствени влагозадържащи вещества – кожата е суха и раздразнена, което у някои създава усещането, че този тип козметика не им понася. Както вече спонемах по-горе – това е голата истина под „маската“ на конвенционалната козметика. Около 4 седмици е времето, необходимо за регенериране на бариерния слой на кожата, който я защитава от външни влияния. Растителните масла подпомагат този процес. Техните липидни компоненти регенерират защитните структури в епидермиса и те започват да задържат все повече влага. Това повишено съдържание на вода насърчава ензимните процеси, които от своя страна позволяват синтеза на други влагозадържащи вещества и водят до нормализиране състоянието на кожата в рамките на няколко седмици. Това е целта на висококачествените натурални козметични продукти – здрава кожа. Важно е да сме запознати с тези процеси, когато започнем да ползваме натурална козметика, за да сме наясно, че не тя е причината за евентуално първоначално влошаване на кожата.

По принцип качествената натурална козметика понася на всеки. Възможно е да има съставки в нея, които не са оптимални за съответния тип кожа и водят до раздразнения. Затова е важно да знаем какъв тип кожа имаме и от какви грижи се нуждае тя. Важно е да знаем и какво точно съдържа козметиката, за да избягваме съставки, които биха навредили на кожата.

 

Добрата новина е, че не всички от нас реагират с влошаване състоянието на кожата. Или поне не за седмици. При мен беше 3-4 дни, като единствената реакция беше леко, повърхностно лющене на кожата в така наречената Т-зона на лицето (чело, нос, брадичка).

 

Козметиката се разделя на такава с бърз и друга с бавнонастъпващ ефект. Няма нищо лошо в продуктите с „незабавен“ ефект. Те несъмнено имат своите плюсове, ако ги използваме понякога. Но трябва да сме наясно, че ефектът изчезва най-късно с отстраняването на продукта, като в дългосрочен план влошава състоянието на кожата и не е пълноценна грижа за нея.

 

Пълноценна грижа е тази, която регенерира, балансира и предотвратява. Затова е нужно търпение. Хубавите и качествени неща стават бавно, но и остават дългосрочен ефект. Първите забележими положителни промени в повечето случаи настъпват след около 4 седмици, когато приключи цикълът на обновяване на роговия слой, а осезаемите резултати след 6-8 седмици. Имайте търпение. Продуктите, които обещават чудеса от днес за утре, просто замаскират проблема, не го решават.

 

Не трябва да забравяме още, че естествените растителни масла са концентрирани козметични съставки, а конвенционалните козметични продукти съдържат малки количества отделни активни съставки, които се използват предимно като реклама. Кожата трябва да свикне с богатото предлагане на действащи вещества. Натуралната козметика е като празнична вечеря след лоша и продължителна диета. Това „прехранване“ също може да бъде причина за временно неспокойна кожа. Затова при преминаването към натурална козметика е препоръчително да се спазват указанията и да се използва малко количество от продукта.

 

Хигиена и консервиране на натуралната козметика

Създаването на здравословна козметика, дори и в домашни условия, изисква познаване на физиологията на кожата, както и на биохимичните взаимодействия. Всяка рецептура би трябвало да бъде съобразена с нуждите на съответния тип кожа, както и да следва строга линия на изпълнение. Използването на висококачествени и пресни суровини е задължително. Въпреки това най-големият „недостатък“ на натурлната козметика е нейната сравнително кратка трайност. Но кожата ни се „радва“, когато не я дразним прекомерно с консерванти. Те не само предотвратяват развитието на микроорганизми в емулсията, но в големи количества същите нарушават и микробиологичния баланс на кожата, унищожавайки и „добрите“ бактерии, което води до промяна в алкално-киселинния баланс на кожата и я прави по-уязвима на външни влияния.

 

Мнозина са на мнение, че в натуралната козметика не трябва да има изобщо консерванти и трябва да е толкова „натурална“, че да можеш освен на тялото да си я намажеш и на филия. В същото време се очаква да не се разваля с месеци. По същата логика, бихме ли си намазали домашна лютеница (без консерванти или стерилизация) на филия, от престоял три месеца в хладилника отворен буркан?!

 

Без никакви консерванти би трябвало да съхраняваме емулсии с високо съдържание на вода (това са повечето кремове, гелове, флуиди, серуми) задължително в хладилник и да ги употребим до максимум една седмица. Тоест, ако искаме и имаме време можем да забъркваме всяка седмица малко количество и така напълно да си спестим консерванта. Но това не винаги е оправдано, особено когато разполагаме с натурални консерванти и малко време.

 

Самото забъркване на крема не отнема много време, но подготовката и почистването. Защото най-важна е хигиената при създаването на качествена козметика. Задължително е да се работи с изключителен педантизъм към чистота – стерилизация, дезинфекция, подходящо предпазно облекло. Няма как да очакваме стерилни условия като в операционна зала или специална лаборатория, но можем създадем близки до тези, като намалим възможността за контаминация до минимум. Тук идва и подкрепящата роля на консерванта. Неговата цел е да унищожи евентуално попаднали микроби в готовата емулсия. За разлика от конвенционалната козметика, натуралната не съдържа резерви от консервант, които, както вече споменах по-горе, биха се отразили негативно на кожата. Това означава, че ако искаме да се наслаждаваме на един здравословен продукт по-дълго време, то е препоръчително да не бъркаме с пръсти в него (а с чисти шпатулки) и да го съхраняваме на сухо, тъмно и хладно място, каквото например е хладилникът.

 

Обърнете внимание, колко време са годни козметичните продукти, които купуваме в дрогериите. Средно по година, две, понякога и три, особено декоративната козметика. Те също не се произвеждат в стерилни условия. Но от една страна, когато продуктите съдържат предимно петролни деривати и микропластмаса, микроорганизмите няма с какво да се хранят и не се размножават, от друга, за по-сигурно се добавя и коктейл от консерванти (lmidazolidinyl-Urea, DMDM Hydantoin, Parabene, Alcohol, Phenoxyethanol). Производителите изхождат и от това, че хората не биха съхранявали козметиката си в хладилник, понеже не е удобно. С това „улеснение“ ни се отнема правото на избор. Но колко от нас, осъзнавайки риска за здравето си от този химичен коктейл, не биха предпочели да се разходят до хладилника?! Въпрос на навик.

 

Емулсиите, които създавам, консервирам с натурален консервант според критериите за сертифицирана натурална козметика на немския институт BDIH – комбинация от консерванти, които се използват и в храните, като срокът на консервиране е от 3 до 6 месеца. След косервирането проверявам pH-стойността на емулсията. Тя трябва да бъде 5 – 5,4. Само тогава мога да съм сигурна, че консервантът действа и мога да предам един "чист" продукт.

 

За по-сигурно проверявам моите кремове на всеки 2 семици за промяна в pH-стойността, защото ако е така, най-вероятно има повишена контаминация, като при това не е задължително да има промяна в консистенцията, цвета или аромата. Досега не се случвало да се развали крем преди да е изтекъл срокът на годност обозначен на опаковката. Този срок е минималният. Ако съхраняваме продуктите правилно и не бъркаме с пръст, той може значително да се удължи.

 

Обикновено една опаковка от 30 мл или 50 мл продукт за лице се изхабява за около 3 месеца, затова не е нужно да „товарим“ емулсията с излишен консервант. Можем да си позволим това, само ако произвеждаме продукта няколко дни преди употребата му, а не, както правят козметичните компании, месеци преди да достигне до нас.

 

Ако желаете да сте сигурни, че ползвате сигурен продукт и не си мажете порция микроби на лицето всеки ден, може и Вие да тествате от време на време pH-то. За тази цел мога да ви изпратя парче лентичка от теста заедно с крема. Продават се и в аптеките. Откъснете около 1 см от лентичката и капнете или намажете малко от емулсията. Ако след 1 минута цветът остане жълт (а не оранжев, червен, син или зелен), това означава, че всичко е наред и може да продължите да ползвате продукта.